Съхранение

съхранение

Когато плодът е с черупка, той може да се съхранява на хладно и сухо място в продължение на години без това да се отрази на хранителните и вкусовите  му качества. Лешниците трябва да се съхраняват на прохладно и сухо място, заради съдържанието на мазнини.

Обикновено набраните лешници се сушат, докато водното съдържание на ядката се намали с 10%, след което се запазват в сухо и проветриво помещение. На пазара се продават с или без черупки, обелени или с мъхеста покривка, натурални, сухо печени и печени в мазнина с добавена сол. Когато избирате лешници с черупки, внимавайте понея да няма дупчици. Това е знак за влошено качество на ядките. Най-добре е да купите лешници във вакумирани непрозрачни опаковки, буркани или кутии.

 

 

Думата лешник има персийски произход и означава плод с твърда черупка. Данни за използването на плода на този вид като храна за човека датират от дълбока древност. Лешникът е разпространен в Европа и Америка заради високите хранителни, вкусови и лечебни качества на плодовете. От тях се приготовляват голям брой скъпи специалитети, които имат специфичен, фин лешников аромат и вкус. Високото съдържанието на лешниково масло в ядката съперничи на зехтина. За някои сортове то достига 80 % и в това отношение превъзхожда редица маслодайни растения – сусам (53,9 %), фъстъци (50,5 %), маслина (39,45 %) и други. Важна съставка в лешниковите ядки са белтъчните вещества. В отглежданите у нас сортове тяхното съдържание е от 19,43 до 26,10 %. Установено е, че белтъчната молекула съдържа девет незаменими аминокиселини. От които в най-големи количества са аргининът, лизинът, лейцинът и други. Албуминът, който се съдържа в лешниковите ядки, осигурява бързо възстановяване на силите на организма, а въглехидратите подобряват температурния му енергиен баланс. Съхранение.